• +359 889 454 545

avatar

Съюзът се определя като обединение на корпорации и граждани , основано на доброволно или в посочените от закона случаи, на задължително членство. Съюзът е създаден за представяне и защита на общите, в това число и професионални интереси, както и за реализиране на общественополезни цели.

Но какво принуждава хората да търсят подобни форми на обединение като съюзи, асоциации и партии?

Философията ни представя възможност на разберем подобни явления като самоорганизацията на обществата. Разглеждана като философско понятие, самоорганизацията може да бъде наречена, синергетика. Понятието „синергия“ произлиза от гръцката дума, συνεργία (сътрудничество, съдействие, съобщество) и ἔργον (бизнес, работа, въздействие, действие). Именно съвместното действие е този феномен, който характеризира процесите на самоорганизацията. Само по себе си развитието също е обективно явление. То е феномен на материалната и духовната реалност. Развитието, това са качествено ориентираните изменения на системата. Познаването на законите на самоорганизацията и развитието, дава възможност да се измени света в съответствие с потребностите на човешката цивилизация.

Социумът като такъв се развива не сам по себе си, а посредством структуризация, а именно в следните нива : индивид – семейство – колективи (партии, съюзи, обединения), социални групи– националности – нации – държави.

Балкански културно-икономически съюз е елемент на тази система. Причината за неговото създаване  не е само инициативата на отделни хора, основали този съюз като повеля на времето, съобразена със световната тенденция за самоорганизация на обществото. Смело можем да кажем, че в развитието на Балканите е настъпил период на преосмисляне на самобитността  и на смисъла от единството, като културно – икономическа общност. Днес ние, хората които живеем на Балканския полуостров, ни обединява нещо много повече от това – съзнанието, че сме част от глобална Европа, от нейната цивилизация и от Еропейския съюз, че сме част от целия свят.

Ето защо създаването на Балкански културно-икономически съюз  е форма на реализация на възможностите  за взаимодействие не само в рамките на Балканите, не само в границите на Европейския съюз, но и в световен мащаб.

Това, което ще бъде казано по-долу, не е откритие на автора на тази статия. Това е постулат нееднократно повтарян в учебниците по „ Теория на държавата и правото“ . За студентите по право тези знания са основа на тяхната юридическа интелигентност, основа на техните възприятия и разбирането им за държава, общество и обществено развитие.

В обществата, които не са обвързани в икономически връзки, естествената форма на управление в дължава е монархията. В обществата, които се базират на обменни отношения между свободни и политически равноправни субекти – собственици, където всички органи на властта или се избират за определен срок или се формират парламенти, в тях действа републиканската форма на управление. Всъщност, в историята на Римската държава, понятието „република“ е известно още от 310 пр. н. е. Развитият от Шарл Луи дьо Монтескьо принцип за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна е бил използван още през 1787 година при съставянето на американската констинуция. По-късно мислителите от тази епоха  дали живот и на още два основополажащи принципа на държавно управление: заменяемост в властта и разделянето на общинска и федерална власт. Именно с появяването на общинското ниво на управление в държавата се появяват възможности за участие в политиката (б.а. нека думата политика да се разбира като решение на общи въпроси, а не като възможност за заемане на длъжности в държавния апарат) на цели групи свободни граждани и всевъзможни организации, а това означава, че се постига по- ефективна самоорганизация на обществото. Всичко това има своето обяснение, заложено пак в научната дисциплина „Теория на държавата и правото“. Науката ни казва, че ако една държава съществува като република, т.е. обединение на суверенни индивиди, то такава държава би изглеждала като една голяма корпорация. Корпорацията се строи отдолу нагоре и се подичинява на принципа на избираемост. Ако пък в същността на държава стои властта на монарха, който стои над населението, то такава държава се гради като институция, а именно отгоре надолу. А когато държавата е институция, а не корпорация, то тогава народът в нея не се самоуправлява , а се осланя на властта, възпитава се и се подчинява. Ето в този случай няма място за самоорганизация и взаимодействие. Убедителен пример за ефективна самоорганизация и взаимодействие се явява примера за създаването и функционирането на търговско-промишлените палати, съществуващи от 400 години, които сами по себе си се явяват обединения на бизнеса.

Необходимостта от съществуването и дейността на такива структури като асоциации, съюзи и други форми на обединение, не само се запазва, но и се увеличава. Това се обяснява с факта, че в началото на XXI век се изострят противоречията между космополитизма на капитала и суверенитета на националистическите държави като форма на обществена организация. В днешно време е нарушен баланса между приемането на решения от традиционните държавни институции и новите центрове, контролиращи необходимите за тяхната реализация ресурси и икономически процеси. Все пак необходимостта от наднационално регулиране игнорира егоизма на националистическите държави. Подобен егоизъм възпира развитието на икономиките не само на държавите на Балканския полуостров, но и на други места по света. Именно поради тази причина Балкански културно- икономически съюз  постави пред себе си задачата да създаде площадка за възможен диалог  между културата, науката и бизнеса, с цел разработването на професионални анализи и прилагане на оптимални решения и действия.

Николай Калинов – Председател на Управителния съвет на Балкански културно-икономически съюз