В далечни времена брат и сестра живели разделени в различни земи. Те искали да се съберат и да живеят заедно. Един ден братът изпратил сокол, за да намери сестра му и покаже пътя към него. Соколът намерил сестрата, а тя му вързала на крачето дълъг бял конец, за да го вижда отдалече. Тръгнала тя след сокола и така стигнала до своя брат. Двамата забелязали, че конецът е протрил крачето на сокола и е станал наполовина червен от кръвта. Братът и сестрата си завързали на ръцете си този червен и бял конец, а думите които са казали двамата били: „Нека нишката, който ни свързва да не се прекъсва никога!“ Така се родила мартеницата.
Това се случило на 1 март. За това на този ден хората си даряват мартеници. Носенето на мартеница е стар народен обичай, запазен от древността до наши дни. Това е вид амулет, а който го носи е дарен със здраве и сила през годината. По традиция стопанката на дома става рано, измита двора, запалва огън и и закача пред дома си прежда от червени и бели конци. Вярвало се, че те пазят къщата и хората в нея, за да не влизат в тях зло, бедност и болести. Ритуалът целял и Баба Марта да ги види, да се засмее и да грейне слънце. Мартеницата се сваля , когато човек види щъркел и се завързва на плодно дръвче, за да е изпълнена годината със здраве и успехи.
